Декларация за произход на средства: Кога се изисква и как се попълва?

Съдържание
1. Какво представлява декларацията за произход на средства?
2. Кога се изисква декларация за произход на средства?
3. Какви прагове задействат проверка на произхода на средствата?
4. Кой може да поиска декларацията от теб? 
5. Какви данни съдържа декларацията?
6. Как се попълва декларацията за произход на средства?
7. Какво се случва при невярно декларирани данни?

Декларацията за произход на средства е документ, с който посочваш откъде идват парите, използвани за определена сделка или финансова операция. Тя може да бъде поискана от банка, нотариус, застраховател или друго задължено лице по Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). Най-често това се случва при по-големи плащания, сделки с имоти или преводи на значителни суми.

Какво представлява декларацията за произход на средства?

Това е официален документ по чл. 4, ал. 7 и чл. 6, ал. 5, т. 3 от ЗМИП, с който декларираш законния произход на парите, използвани при конкретна финансова операция [1]. Целта е да се предотврати използването на финансовата система за прикриване на средства с престъпен произход. За посочената информация носиш правна отговорност, затова данните трябва да бъдат точни и верни.

Кога се изисква декларация за произход на средства?

Декларация може да бъде поискана, ако операцията надхвърля определен законов праг или институцията прецени, че е необходимо допълнително изясняване на произхода на парите. Сред най-честите случаи са:

• покупко-продажба на недвижим имот, като декларацията по чл. 66, ал. 2 от ЗМИП се заверява нотариално;
• наем на имот с месечна цена от 10 000 евро или повече;
• внасяне или теглене на голяма сума в брой от банка;
• учредяване на дружество или увеличаване на капитала с парична вноска;
• превод на средства към чужбина над определен размер.

Точните изисквания зависят от вида на операцията и обстоятелствата около нея.
Според ЗМИП комплексна проверка на клиента (включително и изясняване на произхода на средствата) се прилага при случайна операция на стойност, равна или над левовата равностойност на 15 000 евро, а при плащане в брой – вече от 5 000 евро [1]. Отделно от това, Законът за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) поставя обща граница от 5 112,92 евро (10 000 лева) – над нея плащанията на територията на страната задължително минават през банкова сметка, а не в брой [2].

Какви прагове задействат проверка на произхода на средствата?

За по-голяма яснота, основните прагове по действащото законодателство изглеждат така:

Тези прагове могат да се отнасят и за няколко свързани плащания по едно и също основание. Затова разделянето на по-голяма сума на няколко по-малки плащания не означава автоматично, че законовите изисквания няма да се приложат [2]. 

Кой може да поиска декларацията от теб? 

Лицата и институциите, които имат задължения по ЗМИП, се наричат „задължени лица“. В зависимост от конкретната операция декларация може да бъде поискана от: 

• Банки и небанкови финансови институции. Те могат да изискват информация за произхода на средствата при определени по размер или рискови операции.
• Нотариуси. При сделки с недвижими имоти нотариусът изпълнява задълженията, предвидени в ЗМИП.
• Инвестиционни посредници и застрахователи. Проверки могат да се извършват при определени инвестиционни и застрахователни продукти.
• Счетоводни и одиторски дружества. Те също попадат сред задължените лица и при определени обстоятелства трябва да прилагат мерките по закона.
• Определени търговци. В тази група могат да попаднат търговци, работещи със стоки с висока стойност, при наличие на предвидените в закона условия.

Всяко от тези лица преценява индивидуално дали дадена операция изисква декларация, въз основа на риска и на конкретните законови прагове.

Какви данни съдържа декларацията?

Съдържанието зависи от това дали декларацията се подава от физическо, или юридическо лице. При физическо лице обичайно се посочват три имена, ЕГН, данни от личната карта и адрес. При юридическо лице се вписват наименование, ЕИК, седалище и данни за законния представител. 
И в двата случая задължително се вписват размерът на сумата, предметът на сделката и конкретното основание, от което произхождат средствата. Това може да бъде трудово възнаграждение, спестявания, наследство, дарение, заем или продажба на имущество.

Как се попълва декларацията за произход на средства?

При попълването е добре да опишеш информацията възможно най-точно. Първо подготви личните или фирмените си данни. След това посочи точния размер на сумата и операцията, за която се отнася декларацията.
Опиши конкретно откъде идват парите. Вместо само „спестявания“ например можеш да посочиш периода и източника на доходите, от които са натрупани. Накрая подписваш декларацията лично или чрез упълномощен представител и я предоставяш на институцията, която я е поискала.
Ако произходът на парите не може да се установи достатъчно ясно само от описанието, може да се наложи да представиш допълнителни документи. Такива могат да бъдат трудов договор, банково извлечение, нотариален акт за продажба или удостоверение за наследство. Те помагат да удостовериш посочения в декларацията източник на средствата.

Какво се случва при невярно декларирани данни?

Ако посочиш неверни или подвеждащи данни, задълженото лице може да откаже извършването на операцията и при наличие на законово основание да уведоми компетентните органи. При определени обстоятелства декларирането на невярна информация може да доведе и до наказателна отговорност.
Най-полезният подход е да не чакаш самата сделка, за да установиш какво ще ти бъде поискано. Ако предстои операция с по-голяма сума, провери предварително изискванията на конкретната банка, нотариус или друга институция и подготви документите, с които можеш да докажеш произхода на парите. Така ще си спестиш допълнителни проверки, искане на документи в последния момент и възможно забавяне на операцията.

Източници
[1] Закон за мерките срещу изпирането на пари. 
[2] Закон за ограничаване на плащанията в брой.

• Бяла магнитна дъска 60 90
• Диспенсъри и машинки за опаковане
• Мини пълнители за химикалки