Съдържание
1. Какво представлява пълномощното според закона?
2. Кои са основните видове пълномощно?
3. Кога е задължителна заверката на подпис и съдържание?
4. Пълномощно за автомобил - кога наистина ти трябва?
5. Как се прекратява пълномощно
6. Източници
Пълномощното е документ, с който едно лице, наречено упълномощител, дава право на друго лице, наречено пълномощник, да действа от негово име. То може да бъде обикновено писмено, с нотариална заверка на подписа или с едновременна нотариална заверка на подписа и съдържанието. Изборът между трите форми зависи от вида сделка, за която ще послужи. Нотариус е необходим, когато законът поставя специални изисквания към самата сделка, например при разпореждане с недвижим имот, ипотека или дялове от търговско дружество.
Правната уредба на пълномощното се съдържа в чл. 36–43 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). То е едностранна сделка - достатъчно е упълномощителят да изрази волята си, без да се изисква съгласие от пълномощника, за да се породи действие. Важно е да знаеш, че упълномощаването не ти отнема правото сам да извършваш действията, за които си дал пълномощно.
Пълномощникът няма право да договаря сам със себе си или с трето лице, което също представлява, освен ако изрично и писмено не си дал съгласие за това. Сделка, сключена в твоя вреда по този начин, не поражда правни последици за теб.
Формата на пълномощното зависи от изискванията към сделката или действието, за което го издаваш. Нека разгледаме трите форми, подредени по строгост.
Това е писмен документ, който подписваш без участието на нотариус. Използва се за действия, за които законът или съответната институция не изискват нотариална заверка, например при част от административните процедури.
При тази форма нотариусът удостоверява, че подписът върху документа е положен от теб. Тя се използва, когато за конкретното действие се изисква удостоверяване на подписа, включително при определени банкови и административни процедури.
Това е по-строга форма на упълномощаване. Съгласно чл. 37 ЗЗД, когато договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, пълномощното може да бъде писмено с едновременно нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието [1].
Изборът между трите форми не е въпрос на предпочитание, а следва пряко от вида на сделката, която пълномощникът ще извърши от твое име.
Законът въвежда по-строгата форма, за да предотврати злоупотреби при сделки със значителна имуществена стойност. Ето в кои случаи тя е задължителна:
При тези сделки нотариусът изисква пред себе си два еднакви екземпляра на пълномощното, а упълномощителят се подписва лично и на двата. Пропускането на тази процедура прави пълномощното нищожно за конкретната сделка, дори ако е заверено само по отношение на подписа.

Случаите с моторни превозни средства често създават объркване, защото изискванията варират според конкретното действие:
Преди да завериш пълномощно за автомобил, провери какво точно изисква институцията, пред която ще го представиш – условията невинаги съвпадат с общото правило по закон.
Пълномощното не е вечно и упълномощителят винаги може да го оттегли – отказът от това право е недействителен. Прекратяването настъпва на едно от следните основания:
За да произведе действие, оттеглянето трябва да достигне до знанието на пълномощника – самото решение да го оттеглиш не е достатъчно, докато той не бъде уведомен. Когато пълномощното е било нотариално заверено, добра практика е оттеглянето да стане пред нотариус, тъй като заверените и оттеглените пълномощни се въвеждат в електронния регистър „Единство“ на Нотариалната камара. Справка в него може да поиска всяка институция, пред която пълномощникът се легитимира.
Ако не си посочил срок на валидност, пълномощното остава в сила, докато упълномощителят е жив и докато не бъде оттеглено – затова е добра практика винаги да записваш конкретен срок, особено когато упълномощаваш за еднократно действие.
Преди да издадеш пълномощно, провери изискванията за конкретното действие и определи ясно какви права предоставяш. Така ще избегнеш неясноти и ще си сигурен, че документът може да бъде използван по предназначение.
[1] Закон за задълженията и договорите (ЗЗД)